Сигурно се питате, ако копирайтърите са гладиатори, кой е Спартак? Лесно – всеки копирайтър, който може да си позволи собствена платформа и (недай си Боже!) фейсбук група, в която той е единствен администратор (защото, нали, на железния трон има място само за един).

Казах си, не, не, това е под достойнството ми и няма да пиша тази статия. Пък и доста вода изтече, откакто за последно имах досег с копирайтъри. Сигурно сте чували за тях – те се определят като „гномчета с клавиатури“ или беше „маймуни с клавиатури“, които получават онова, което заслужават. Звучи като някаква садо-мазо секта, но когато хвърляш камъни в калта и ти няма да се разминеш.

Нека се изясним още в третия абзац – да си успешен копирайтър няма нищо общо с морфология, синтаксис и лексика, а с базови понятия за Гугъл преводач и късмет. Но тъй като в България се смята за късмет единствено да излезеш през Терминал 1 и 2, считайте, че в този случай става дума за Онзи късмет, с който са те уредили на работа, за която хал-хабер си нямаш, докато кадърният служител рови кофите до НДК – културният човек си умира културен.

Наистина тъжното и наистина смешното в тази ситуация е, че се появяват нови копирайтъри, които искат да се учат от опита на „старите пушки“, но никога не сполучват. И едните, другите...

Цялата статия тук - https://writereadbelieve.home.blog/2019/06/12/%d0%ba%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%b9%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%b8-%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80/