Помните ли живота в детската градина? Помните ли как сте казвали глупави, ама наистина глупави неща за себе си и за семейството си, за да ви обърнат внимание другите деца? Става ли ви неудобно от този спомен?… Би трябвало!

Едно кратко резюме – последните дни по телевизията се върти новина за „погром“ на столично заведение. Като чух заглавието, викам си, терористична атака и нагоре. Ама не! Оказа се (слава Богу!), че две мутри решили да сплетат рога насред ресторант, в превод – да разхвърлят няколко стола и да вдигнат малко шум. Аз гледах много внимателно и хората, които мятаха столове, бяха изключително предпазливи да не ги хвърлят през прозорците, което означава, че всичко е било само за сплашване и те не са искали да наранят минувачите отвън.

Все пак, дори най-големите прасета на този свят имат малко чувство за морал.

Но… Ето тук идва грозната част! – Тъй като медиите (явно!) не са видели сочна новина от известно време, решили са да раздуят ситуацията с тежки, силни думи, чието значение (ЯВНО!) не знаят.

„Погром“ обикновено се използва за масови убийства по време на война; за „погром на армия, на нация“. Ще отворя тълковния речник, защото не вярвам на интернет. Така, погром идва от руски и означава: 1) организирано от управляващи или с тяхно съдействие и знание масово избиване на някоя част от народа, придружено с грабежи и безчинства; 2) разорение, разгромяване, съсипия, опустошение. Така! Отварям синонимния речник на „погром“ и виждам „поражение“ и „разгром“.

Искрено се надявам, че този единичен случай няма да заеме място сред вечните бисери: „другата алтернатива“ и „извинявам се“. Ако тези словосъчетания ви звучат напълно нормално,… Позволете да ви светна! „Другата алтернатива“ е като 360-градусово завъртане. Има първа, втора, трета алтернатива, но самата дума означава „другият вариант“. „Извинявам се“ означава „извинявам се на себе си“, т.е. вие не се извинявате на хората, на които би трябвало. Правилно е да се каже „съжалявам“, „извинете ме“, „няма да се повтори“, „аз сгреших“, „трафикът е виновен за всичко“, „алармата не звънна тази сутрин“ или „не ми се ходеше на работа“.

Зная, че малко хора ще се трогнат от тази очевидна грешка и ще свият рамене, но ако продължавате да оставяте журналистите да говорят и да се държат по този начин, какъв пример ще дадат? Всяка година еди-коя си организация (мързи ме да проверявам точно) дава награди за „чиста реч“ в българската журналистика. Обикновено наградата взимаше Ани Цолова… Поне до момента, в който Нова я пусна в отпуска и смени ключалките на всичките си врати.

Предлагам тази година вместо награда, организацията да направи кампания за набиране на средства, че да купим речници за горките журналисти, които не знаят собствения си език.

Зная, че при журналистите времето е от критично значение, но не всички (предполагам) пишат жълти новини. „Скандал! Бомба! Мега скандал! Ултра скандал! Международен скандал! Вселенски скандал! Умът ти не го побира!“ – това са изхвърляния, характерни за жълтата преса, а не за… дори не знам как да ги нарека. Хората с камерите? Ами това, че стоиш пред камера и държиш микрофон, не значи, че си прав или по-умен от останалите. Означава, че имаш някакво влияние и си доста уязвим към хорската критика. И не говоря само за външния вид. Всяка дума трябва да бъде претеглена и обмислена и ако се тревожиш само как да се харесаш на шефовете; как да привлечеш внимание и какъв бонус ще вземеш в края на месеца… Е, съжалявам! Дай микрофона на някой друг!

  https://writereadbelieve.home.blog/2019/08/15/%d0%bf%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%be%d0%bc%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b6%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%81/