Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2019 20:00 - Честност къща не храни
Автор: soldier Категория: Забавление   
Прочетен: 598 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Днес издателствата виждат себе си като устоите на литературата; като градители на новата култура; като архангелите на естетиката.

В реалността – издателите са търговци.

Ето защо почти всяка нова книга, която излезе от тяхната машина за принтиране, трябва да бъде представена на обществеността като „Единствената“. Също както Казанова е убеждавал умиращите от скука венецианки, за да му оставят прозореца си отворен. Но докато шавливият любовник си е търсил мъчителна смърт от някое венерическо заболяване, то издателите чисто и просто искат да ядат.

Това може да прозвучи адски просташки (хората имат доста примитивни нужди, все пак), но и да лъжеш е просташко. Ще ми се още да живея в славните времена на детската си наивност, когато срещата с издатели и писатели беше като посещението на папата, ала когато пораснеш и ти дръпнат килимчето изпод краката няколко пъти, започваш да виждаш онова, за което си останал сляп. Същото е при влюбването – първоначално всичко е ок и ти тънеш в блаженство, когато – Бам!, започваш да виждаш в нея гадната ѝ привичка да си бърше сополите под стола и зад дивана и да носи дрехи с жълти петна под мишниците пет дни подред, като ги пере единствено с марковите си парфюми. Питаш се, ослепял ли си от началото на връзката ви или тя ти е направила черна магия?

Оказва се, че при стресови ситуации човек може временно да ослепее или да оглушее. Ала както с моята наивност и тази малка мърла, в мига, в който очите ми се отвориха, светът стана грозно и студено място. Но спрях ли да чета? Не!… Макар че, издателите адски се постараха да ме убедят в обратното.

Представянията на книги се отличават с две неща:

1) те са адски скучни – като се започне с дългите биографии, включващи образованието на писателя, постиженията му и извадка от международния му паспорт, като че издателите се чудят кое ли от тези неща ще продаде по-лесно книгата и просто решават да ги изсипят в лицето на публиката. Ако аз бях на тяхно място, щях да започна с двучасово четене на библиотечния ми каталог, че да знаят хората колко сериозен графоман съм.

2) представят романа като „всеяден“, демек „този роман е за всички“ или „всеки ще намери себе си/нещо за себе си в моя роман“. Ъ, не! В смисъл, да, може би някои хора действително ще намерят нещо за себе си, но твърде често (да не кажа винаги) слушам за това как тази и онази творба били почерпани от живия живот. Ами откъде другаде? Да дойде един да каже, че марсианците са му шептяли на уше!

Не може да има роман, който да е подходящ за всички, защото житейският опит да писателя не покрива житейския опит на неговите читатели. Зная откъде се раждат подобни изказвания – повечето хора живеят с комплекс да бъдат приети и харесвани от своята общност, затова и опитват да угодят на всички по този начин. Никой ли не е чел как Хитър Петър тръгнал да си строи къща и как всеки срещнат му давал различни идеи? Народът няма угода, народе!

Гледайки тези представяния на книги, стигнах до три генерални извода:

1) Почти няма фентъзи романи. Да, няма и драматургия и романи в стихове, но те въобще не ме интересуват. Фентъзито и фантастиката са си моя територия и аз не виждам никакво сериозно присъствие на литературната сцена. Като изключим малкото клубове и ограничения им брой членове, фентъзито в България е на практика мъртво и по тоя въпрос ще пиша отделно.

2) Плюем в кръг – помните ли сцената от Ловът на мишката, в която главните герои сложиха толкова много капани, че нямаше как да излязат от стаята и трябваше да спят облегнати на стената? Така става, когато теглиш куршума на всички, които не са ти на нивото. Геноцидът започва по сходен начин.

3) Второто Възраждане (това става за заглавие на отделна статия). Всички тези премиери на книги звучаха като повик, призив към Вселената да им върне будителите. Българите пишат и четат много исторически романи не само от носталгия. Те искат Възраждането отново да се появи и великите писатели и поети да възкръснат. Проблемът е, че днес няма обща цел, която да обедини хората. Дори да се намери такъв човек, скептицизмът и безверието ще го убият моменталически.

Нищо. Той пак ще се роди. И ще има още много лица след това. Въпросът е, ще го познаете ли в поне едно от неговите превъплъщения?

Да се довериш и да бъдеш измамен, не е краят на света.

Да повярваш отново, въпреки че си бил измамен – ето това е, което наричам аз живот.

https://writereadbelieve.home.blog/2019/08/27/%d1%87%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8/




Гласувай:
0



1. eva666 - това, дааа..но, какво разбирате под "общи" цели /идеали?!!
27.08.2019 20:53
Да се довериш и да бъдеш измамен, не е краят на света.

Да повярваш отново, въпреки че си бил измамен – ето това е, което наричам аз живот.


усмивки, да ви имам...Проблемите...
цитирай
2. aidriell - Да трудно е да разбереш и поднесеш ...
22.09.2019 23:02
Да трудно е да разбереш и поднесеш истината , когато заплатата ти зависи изцяло от това да не я разбираш и поднасяш изобщо.

Eva666
Това пледоария в защита на бабичките , хвърлящи по 50 000 евро през балконите ли е?
Аз това наричам 69****** не ми е удобно да кажа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: soldier
Категория: Забавление
Прочетен: 15519
Постинги: 16
Коментари: 13
Гласове: 14
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031