За намаляването на ДДС-то върху книжните издания се говори от известно време. Кажи-речи от световната криза, която българските издателства използват за оправдание на всичко, най-вече на неграмотните си, току-що излезли от печат бебчета. Нека си го признаем – книгите не са нещо, което ще събере гневни майки и недоспали полицаи пред вратите на Народното събрание. Няма да има трансперанти с умотворения; няма да има камери и ентусиазирани журналисти… Какво казахте на задния ред? Българите не четат?

Да, има хора, които не четат. Както има хора, които четат, но не могат да си позволят да си купуват книги, затова си правят профили в незаконни сървъри за обмяна на книги или направо преминават на английска вълна и черпят книги от извора. То и без друго родните издателства предпочитат обработените чуждоезични романи, отколкото суровите български мастодонти (сиреч романи), и само понякога, колкото да си навъртят минималната бройка, публикуват разкази, стихотворения и всичко между тях.

Новите български писатели имат странния навик често да се откланят от собствения си жанр с цел да изпъкнат, да хванат окото и да останат запомнени. От това напъване не остава нито много текст, нито особен смисъл. Пишеш, защото си ядосан; пишеш, защото имаш какво да кажеш; пишеш, защото търсиш съобщници, а в това време цената на книгите „незабележимо“ расте и се готви също така неусетно да ти го забучи отзад.

Ако сте гледали хентай с октоподи, знаете за какво говоря. Ни ще гъкнеш, ни ще помръднеш. ДДС-то било 20%, като че България е най-голямата балама в цяла Европа. Цената на киловат час ток е 70 ст. В Македония е 4 ст. На бас, че сте по-ентусиазирани да излезете на протест за разликата от 66 ст., отколкото за туй знаменито ДДС, което си е все същото отпреди 2008-ма година, т.е. отпреди да стане проблем.

Знаете ли за какво наистина трябва да се говори? За книжарниците, които грабят 50% от стойността на всяка книга. Да си посредник е много яко. Имаш помещение под наем и нископлатени работници, които са там само за да дишат лепилото от книгите в склада отзад. Не е нужно да следиш за срокове, защото книгите са като виното и с времето повишават стойността си. Ако се появи повредена партида, вдигаш глас до Бога, искаш обезщетение, замяна и кутия „Черноморец“ в името на коректните търговски отношения.

Да си издател не е никак яко. Имаш супер ентусиазирани служители, които искат да станат новите Просвещенци, а от сутрин до вечер се занимават с всичко друго, но не и с книги. Бизнесът е бизнес – толкова мръсен, колкото и звучи. Той не иска добре написана книга или блага овчица за писател. Той иска изгодна сделка – с малко вложение и много приходи. Милите преводачи много добре знаят това уравнение. Колцина от тях не могат да си седнат на задника, задето им го набутват всеки път, но те продължават да се връщат, защото с това си изкарват хляба.

Ако някой поиска да му посоча кои са най-неоправданите работници в България, то това са преводачите. Някои по-компетентни четящи индивиди вдигаха пушилка преди време, че в този и онзи роман липсвали абзаци и цели глави и не ставала ясно как се развивала историята. Първо под ножа паднаха преводачите, естествено, а издателите минаха между капките ни лук яли, ни лук мирисали. Разбира се! Когато не ти плащат, опитваш да изравниш заплащането с труда си и разликата е читателското удоволствие.

Ако метафорите за изнасилване ви идват нещо в повече, съжалявам, но цялата тази история си е същинска порнография.

Издателствата изнасилват портфейли, изнасилват работниците си, което включва коректори, редактори и преводачи. Книжарниците изнасилват своите книжари и на свой ред изнасилват нищо неподозиращите купувачи.

Само дето купувачите също искат да изнасилят някого, така де, искат отстъпка; искат мазничкото; искат тъничкото, нали? Затова книжарниците лепят онези стикери „-5%“, „-10%“ и много рядко „-20%“. Мислите, че сте на далавера? Муха ги е ухапала! Вижте само цифрите – ако в печатницата книгата струва 5 лв., издателството ѝ слага цена 10 лв. заради книжарниците-хидри + тези знаменити 20% ДДС, което прави книгата да струва 12 лв. Дори книжарницата да ви предложи „ексклузивно“ тези -20%, тя пак е на печалба с 30%. Ако най-накрая „апелът“ за ДДС се осъществи и то стане 9%, цената на нашата книга ще е близо 11 лв. Йей! Спестихте един лев. И какво от това? Книжарницата пак ще си засмуче своите 50%. Затова казах, че да си посредник е много яко.

Посредничеството е като моят съквартирант – разлее ли си манджата на пода, покрива я с вестник и го оставя там толкова дълго, че забравя какво е имало под вестника. Ето ти и книжарниците – оплескат се няколко пъти, после вземат, че затворят, правят едно ремонтче и все едно са съвършено нови хорица. Каква беше приказката за вълка и овчата кожа, че забравих?