Та нашата бяла кост Апостолова написала миналата седмица пост, изпълнена с възмущение как и чрез какви долни машинации нейният колега Антов е откраднал една от най-известните ѝ писателки. Ако аз бях писал този пост, щях да сложа хаштаг 112 в края, за да знаят читателите ми колко съм сериозен (също както когато сложих лицето си на корицата на последната си книга: блинк-блинк).
Макар да мина вече цяла седмица, нашата черна кост се тиши като прасе в царевица, та ще се наложи пак да хвърлям боб. Или да проверя Търговския регистър.
Има няколко момента в поста на г-жа Апостолова, които искам да вметна. Първо: очевидно реторичния въпрос „Как ще спасявате българската литература?“ А… Това част от някакъв друг разговор ли е? Ако Антов иска да спасява нещо като краде нещо това не го ли прави Индиана Джоунс на Постмодернизма? Вярно, да изтезаваш хората по телефона, с писма и с присъствието си е най-малкото неморално и адски незаконно (хаштаг българска полиция), но човека вярва в своето дело, което го прави просто идеалният злодей на тази история. И щеше да е адски забавно, ако той имаше своя злодейски монолог някъде из мрежата, но уви!
Второ: „…благодарение на Жанет 45 тръгнаха към света 5 поколения български автори.“ (театрално прокашляне) Жанет я има от 1990 г. Според Дан Девайн, консултант по генетична генеалогия, средната продължителност на едно поколение при жените е 30 години, а при мъжете – 35 години, като имате предвид, че в миналото са били между 19 и 25. Нека вземем нещо средно, да речем – 30 години, така е честно. Според сметката на нашата разкошно-предвзета бяла кост (да, няма смисъл, също като самочувствието ѝ), та според нея бебето ѝ е на 150 години. Уоу!
Вече виждам заглавията в жълтия седмичник – „Божана и Лили – съученички!“
Трето: „…стои Здравка Евтимова с наведена глава, звъни и ми казва:…“ Мда. Нещо не схванах? Роман ли пишем? Апостолова е била до Евтимова, когато е приела обаждането, или притежава „всевиждащото авторово око“? Или просто трето око? Аве Шива! Не напразно я нарекох кралица на езотериката. На тази жена всички чакри са се отворили и красивите думи просто се леят. Точно както е присъщо за един собственик на издателство: „обикаляте моите автори“, „драстично неудобство“, „докопал“…
Най-ме изкефи последното – как нарече Антов „Брут“. Надявам се, че това не е намек за роднинска връзка, но ако Апостолова се смята за Цезар, Господ да ни е на помощ! Тази фраза обикновено се използва за човек, на когото си имал доверие и който те е предал. Както аз оня ден си купих чисто нови Адидас и по средата на планината подметката се разпра и хвръкна в едно дере. А аз, вместо да викам „И ти ли, Бруте!“, виках по една коза да не гледа. Кълна се, козите са най-проницателните същества след критиците. Въобще не ѝ трябваха думи, за да сложи душата ми от едната страна на везните и перото – от другата. Проклетия проклета…
След псевдопатриотичния изблик на нашата бяла кост, Здравка Евтимова не престана да спами в същия пост обяснения на обясненията си, като че е толкова гузна, че място не може да си намери. В случая, Апостолова трябваше да нарече нея Брут, а не Антов, който е естествен враг, т.е. конкуренция, но за това след малко.
По-надолу в поста гледаме други коментари. Г-н Д. пита за какво е тоя бой за автори, след като няма кой да ги чете? И до болка познатото – писателите са повече от читателите. Благодаря ви, Д., че не казахте Чукча, че влакът вече щеше да излезе от релсите. Но бързам да ви отговоря – съществува нещо като „търкания“ между издателите, но не е нетипично за писателите да скачат от издателство в издателство. Защо? Защото всичките са Брутовци? Не, разбира се! Има автори, които не пишат в своя жанр и отиват в друго издателство, което е специализирало този тип литература или има тези и тези връзки, за да промотира книгата им. Ако Евтимова пропише фантастика, Жанет 45 няма да я издаде, защото „тя не е такова момиче“. Но Евтимова надали ще посмее да огорчи втори път своята благодетелка и спасителка, така че не чакайте подобен развой.
На въпроса защо има повече пишещи, отколкото четящи – ха! Всеки човек има право да пише. При това – да пише каквото си ще. Както всеки човек има право да готви. Да, ние мъжете сме зверове, но знаем как да въртим тигана в краен случай, ясно? Ако помните онази реплика от Рататуи – „Всеки може да готви, но това не значи, че всеки трябва.“ Ето, плъхът го е казал – всеки може да пише, но това не го прави писател. Има почти обидни думи като „графоман“ и „фан-фик писател“, над които трябва да се замислите, Д.
Г-жа А. има един доста разтеглен коментар, който бяга около същината си и пак се връща. Той е едновременно поучителен, назидателен и окуражаващ – най-противната комбинация, която можете да срещнете след сандвич със сос барбекю. Защо никой в Събуей не ми каза, че вътре има захар, дявол ги взел?
А., ще отговоря само на първата част и ще го свържа със следващия коментар, който е доста смислен, между другото.
Жанет 45 и Лексикон имат много общо – и двете са издателства, и двете се занимават с бизнес. В превод – печалбата зад тях стои над всичко. Ако ще и това да значи да взимат участие в страничен, далеч по-доходен бизнес. Всички събрани данни съм взел от Търговския регистър, така че – това не е никаква конспирация и никакво изобличаване. Онова, което искам да кажа, е, че бялата кост и черната кост са една и съща кост – тая, дето ти засяда в гърлото.
Жанет 45 има стабилен капитал от 5000 лв., но се занимава с хотелиерство, ресторантьорство и разни други дейности, които съвсем не говорят добре за „нея“. Сега! Не е лошо да изкарваш парички, нали, но ако искаш да седиш на трон, трябва да убиеш останалите претенденти. Това всъщност е информацията за Полиграфически комплекс Жанет 45. За ИК Жанет 45 има други данни, доста стабилни между другото, без хотели и транспортни услуги, но тук капиталът е само 100 лв., което, вярвай народе, е фиктивно.
Едно бързо отклонение – ако си търсите работа в момента и си блъскате главата защо сте станали магнит за лоши работодатели, ще е добре да започнете да проверявате техния ЕИК в Търговския регистър. Една бърза справка за това каква дейност развиват и какво е капиталовложението им може да ви спести много излишни ядове. Например, такива смешни суми като 100 и 200 лв. са доста съмнителни. А ако видите 1, 2, 3 лева – беж да ви няма! Абсолютен параван!
Та откъде Апостолова си изкарва парите? В Търговския регистър това не е посочено, но видях в Биволъ, че тя е член на Алба Рекс, които се занимават със селско стопанство, туризъм и други едри риби. Само им вижте капитала – над 43 хиляди! Ако си мислите, че Антов ще разори нашата Дънкан Маклауд от Жанет 45, то се лъжете!
Ама и той Антов си е доста добре. Питам се, за какъв дявол тръгнал да си търси белята с Апостолова, като Антов е съдружник в компания за ай ти с капитал от 232 хиляди лева? Неговото издателство обаче има капитал само от 120 лв. – веднага разбираме колко е сериозен по отношение на българската литература. При това е разделил парите с двамата си съдружници (вероятно членове на семейството му) и се занимава от името на Лексикон с транспортна дейност (редом с останалите 200 нещица), вероятно за да „извозва“ по-лесно българските писатели – тях с лопата да ги ринеш.
Антов участва и в още две фирми с капитал от 100 лв. Третата обаче е най-съмнителната, както казах – голям червен флаг. Капиталът е само 3 лв., а предметът на дейност е 15 реда. Какво да си говорим? Антов си пада по сигурни неща. Първата му книга беше трилър, написан от наш футболист – повърхностно и предвидимо четиво, но ходеща реклама. Момчето с нищо не е виновно, че Антов е успял да го убеди, че щом е известен, друго не му е нужно, за да бъде писател.
Сега остава само да завършим нашата приказка. И тъй като ми свърши бюджета за редактор, ще свърша историята ето така: „И накрая Апостолова сипала една ракия на Антов и му казала – „Черният пиар пак е пиар, комшо! Ай, наздраве! – Наздраве за нас и за нашия жертвен агнец, Евтимова! Айде! (гаврът)“
